За маршрута

През XIX и началото на XX в. Кюстендил, Дупница, Крива Паланка и Кратово са естествен мост между Ориента и Европа. По търговските пътища, заедно със стоки и занаяти, идват нови архитектурни идеи, мебели, мода и начин на живот. Така се появява стилът „алафранга“ — стремеж към европейската култура без отказ от местните традиции. Всяка къща разказва за семейства, живели между две култури: те запазват местните обичаи и приемат европейските представи за удобство, естетика и обществен престиж.
Особеното на маршрута е, че тези влияния се преплитат от двете страни на границата. Архитектурата и тук, и там е в един и същ дух — на отвореност, предприемчивост и културен обмен, и затова домовете са свидетелство за общата история на региона. Маршрутът разказва как европейското навлиза в бита през самия дом, а не чрез крепости, църкви или занаяти.
Алафранга (турски, от италианското alla franca — „по френски, т.е. европейски, начин“) е декоративната стенна ниша на възрожденската градска къща: засводена, често с дърворезбен гребен, изписана с цветя, вази или изгледи от европейски градове. В по-широк смисъл думата означава европейската мода, навлязла в балканския дом през XIX в., в противовес на „алатурка“ — ориенталския маниер.