За маршрута

Схема на маршрута „Алафранга — европейският дух у дома“ с градовете и спирките

През XIX и началото на XX в. Кюстендил, Дупница, Крива Паланка и Кратово са естествен мост между Ориента и Европа. По търговските пътища, заедно със стоки и занаяти, идват нови архитектурни идеи, мебели, мода и начин на живот. Така се появява стилът „алафранга“ — стремеж към европейската култура без отказ от местните традиции. Всяка къща разказва за семейства, живели между две култури: те запазват местните обичаи и приемат европейските представи за удобство, естетика и обществен престиж.

Особеното на маршрута е, че тези влияния се преплитат от двете страни на границата. Архитектурата и тук, и там е в един и същ дух — на отвореност, предприемчивост и културен обмен, и затова домовете са свидетелство за общата история на региона. Маршрутът разказва как европейското навлиза в бита през самия дом, а не чрез крепости, църкви или занаяти.

Алафранга (турски, от италианското alla franca — „по френски, т.е. европейски, начин“) е декоративната стенна ниша на възрожденската градска къща: засводена, често с дърворезбен гребен, изписана с цветя, вази или изгледи от европейски градове. В по-широк смисъл думата означава европейската мода, навлязла в балканския дом през XIX в., в противовес на „алатурка“ — ориенталския маниер.

Спирките

Лазова къща, Дупница

1. Лазова къща

Къщата е свързана с Лазо (Лазар) Величков (1841–⁠1933), създателя на прочутото „дупнишко кебапче“. В този маршрут тя е включена заради архитектурата си: сградата вероятно е от 1910–⁠1930 г. и съчетава неокласицизъм и сецесион. Фасадата е симетрична, с ясни вертикални оси и високи прозорци, а между тях има релефни кръгли медальони и стилизирани растителни мотиви, характерни за виенския сецесион. Профилираните корнизи над прозорците и покривният корниз със зъбчат фриз придават монументалност, типична за представителната градска архитектура след Освобождението. Образците за тази архитектура идват от Виена и Будапеща.

Дупница · Адрес: ул. „Христо Ботев“ № 13 · Частен дом — разглежда се отвън, по всяко време от улицата · 30 минути. Повече за обекта.

Каракостова къща, Дупница

2. Каракостова къща

Това е домът на семейство Каракостови, един от тютюневите родове в Дупница през първата половина на XX в. Украсата на къщата е сдържана, характерна за градската жилищна архитектура от началото на века. С премерената си орнаментика и представителния си вид тя е сред характерните образци на градския сецесион в Дупница. Фасадата е с овален фронтон и извити линии над централния балкон, а къщата свидетелства за икономическия и обществения възход на местната търговска прослойка.

Дупница · Адрес: ул. „Христо Грънчаров“ № 1 · Частен дом — разглежда се отвън, по всяко време от улицата · 30 минути. Повече за обекта.

Богданова къща, Дупница

3. Богданова къща

Това е домът на Богдан Петров — доброволец във войната от 1885 г. и един от първите тютюнопроизводители, който през 1903–⁠1905 г. строи първите тютюневи складове в Дупница. Къщата е вероятно от 1900–⁠1915 г. и носи белезите на прехода в българската градска архитектура. Белият портал с двойна арка и масивни колони следва неокласическата традиция, а балконите с ажурни балюстради, на лоджията и при страничното стълбище към входа, следват виенската архитектура от края на XIX в. Богато украсената дървена стряха пази елементи от възрожденската строителна традиция.

Дупница · Адрес: ул. „Христо Грънчаров“ № 22 · Частен дом — разглежда се отвън, по всяко време от улицата · 30 минути. Повече за обекта.

4a. Къщата на Костандий Беровски

Къщата е на Костандий Беровски, четник на Ильо войвода, известен общественик и писател. Брат му Димитър Попгеоргиев Беровски е националреволюционер и водач на Разловското въстание. Сградата е от средата на XIX в., с характерно възрожденско изпълнение и симетричен план: приземие с каменна зидария и жилищен етаж. Центърът на композицията са двата салона, свързани със стълбище, с кьошк над входа; към салоните се отварят по четири стаи. Кобиличният фронтон над кьошка е с декоративни елементи. Обявена е за архитектурен паметник на културата и е част от възрожденския комплекс около дома на Ильо войвода.

Кюстендил · Адрес: ул. „Цар Освободител“ № 189 · Не се посещава, разглежда се отвън · 10 минути.

Къща-музей „Ильо войвода“, Кюстендил

4b. Къща-музей „Ильо войвода“

Къщата е построена през 70-те години на XIX в. След Освобождението, от 1878 до 1898 г., в нея живее Ильо войвода, една от най-изявените фигури на националноосвободителното движение и командир на доброволческа чета в Руско-турската освободителна война. Реставрирана е през 1979–⁠1980 г. и е открита като музей през януари 1981 г. Експозицията „Националноосвободителните борби на населението от Кюстендилския край“ заема шест зали и проследява движението до Освобождението, включително Разловското въстание от май 1876 г. и освобождаването на града през януари 1878 г. Заедно с паметника на войводата и къщите на Беровски и Кадинмостки, къщата образува цялостен възрожденски комплекс.

Кюстендил · Адрес: ул. „Цар Освободител“ № 189 · Свободен достъп, вторник–събота: април–септември 9:30–⁠12:00 и 12:30–⁠18:00, октомври–март 8:30–⁠12:00 и 12:30–⁠17:00 · 30 минути.

Къщата на Тонче Кадинмостки, Кюстендил

4c. Къщата на Тонче Кадинмостки

Къщата е на Тонче Кадинмостки, знаменосец в четата на Ильо войвода, и е построена през 30-те години на XIX в. Сградата е двуетажна: сутерен и етаж със симетрична композиция на салона и двете стаи. Чардакът с кьошк е отворен на изток. Стената на една от стаите е с таблени долапи и ниши „ала франга“, а таванът е декоративен — „слънче“. Интериорът допълват таблените врати, прозорците, парапетите и архитектурните елементи на колоните.

Кюстендил · Адрес: ул. „Цар Освободител“ № 191 · Не се посещава, разглежда се отвън · 10 минути.

Майорската къща, Кюстендил

5. Майорската къща

Къщата е от 1870 г. и в нея живее майор Йосиф Ангелов (1857–⁠1913). Отличава се с богато украсена фасада към двора. Входът е оформен като ниша с две гранитни колони и арка, а над остъкления кьошк се вижда кобиличен фронтон. Къщата има полувкопано приземие и етаж с една ос на симетрия; кьошкът е повдигнат на 50 см над пода на салона и е отделен с нисък дъсчен парапет. Югоизточната стая е с вградени долапи „ала франга“ и дърворезбен таван с касетирано осмоъгълно огледало. Днес в къщата е ресторант „Майорска къща“.

Кюстендил · Адрес: бул. „Цар Освободител“ № 83 · Разглежда се отвън, всеки ден · 15 минути.

Границката къща, Кюстендил

6a. Границката къща

Къщата е на Христо Границки, заможен кюстендилски търговец. По плана и композицията си, по устройството на фасадата и по цялостния архитектурен стил тя се датира към средата на XIX в. На партера има дюкян, а на етажа — декоративен таван. Между Лекарската и Границката къща има двор, откъдето двете къщи се виждат заедно в старата възрожденска махала.

Кюстендил · Адрес: ул. „Търговска“ № 11 · Не се посещава, разглежда се отвън · 10 минути.

Лекарската къща, Кюстендил

6b. Лекарската къща

Къщата е била на Иванчо Христов Хеким и сред кюстендилци е позната като Лекарската. Строена е през 50-те години на XIX в. от камък, дърво и варочопова мазилка в сивосиньо. Състои се от каменно приземие, с двукрила външна врата и спицерия (аптека) към улицата, и от етаж със силно издадени еркери над входа. Югозападната стая на приземието се отоплява с джамал. Таваните на кьошка и на горните стаи са украсени със стилизирани геометрични мотиви — слънце, световно дърво, асма-таван — а в ъглите има триъгълни пандативи с двуглави орли.

Кюстендил · Адрес: ул. „Търговска“ № 13 · По уговорка, през деня · 20 минути.

Прокопиевата къща, Кюстендил

7. Прокопиевата къща

Това е най-старата запазена възрожденска къща в града. Тя е от края на XVIII в. и е била на ахтаря (чорбаджия) Давидко Якович, търговец на стоки за бита; името му се споменава в училищната кондика на Кюстендил от 3 март 1846 г. Външна стълба свързва приземието и етажа и ги разделя на две половини. Етажът е Г-образен и води към чардака с кьошк. Дървените тавани са дело на дебърски майстор; най-характерна е стаята към чардака, където резбата е във вид на осмоъгълно огледало, символ на небесната полусфера, с цветни мотиви и щитове с двуглави орли. Към 70-те години на XIX в. в източното крило се помещава елинското училище.

Кюстендил · Адрес: ул. „Константинова баня“ № 26 · Не се посещава, разглежда се отвън · 10 минути.

Емфиеджиевата къща, Кюстендил

8. Емфиеджиевата къща

Къщата е паметник на културата от Възраждането. Построена е през 1874 г. за Христо Лазов – Казанджията, първомайстор в кюстендилския еснаф, преселник от Щип. Името ѝ идва от зет му Никола Емфиеджиев, търговец на емфие. През Руско-турската освободителна война в две от стаите е щабът на IV улански Харковски полк. Алафрангата е ключът към целия маршрут: висока засводена ниша в стената, увенчана с дърворезбено „слънце“ и изписана с акантови листа и ваза с цветя в овален медальон — европейска украса в балканския дом. Около нея са изписани фризове с драперии, а стаята е обзаведена с централноевропейски мебели от 30-те години на XX в. Таванът на североизточната стая е дело на дебърски майстор, с пандативи във вид на четиримата архангели.

Кюстендил · Адрес: ул. „Гороцветна“ № 24 а · Свободен достъп, вторник–събота (тел. на къщата +359 884 939 699) · 40 минути. Повече за обекта.

9. Къщата на Гьорги Апостолов

Къщата е от втората половина на XIX в. и е напълно възстановена в автентичния си архитектурен стил. Първоначално е турска къща със земен под в приземието, а горе — стая за живеене, спалня и открит чардак с типични балкано-ориенталски елементи. Купува я Гьорги Апостолов от Кратово, оженен за Александра (Санда) от известния паланчански род Чапарци. Днес европейското влияние личи във вътрешното подреждане и в ръчно изработените декоративни елементи. Забележителни са ажурните железни решетки на дървените прозорци. До входа има „малък музей“ със семейни вещи: сребърни лъжици и чинии с кралски печат, покривна керемида от 1933 г. и други.

Крива Паланка · Адрес: ул. „Яне Сандански“ · По уговорка, през деня · 30 минути.

Къщата на Коле Васев, Крива Паланка

10. Къщата на Коле Васев

Къщата е двуетажна, построена в стил сецесион и неокласицизъм преди Втората световна война. Има симетрична фасада, украсена входна врата и вход с аркада и полукръгъл свод. Най-характерна е масивната веранда с тухлена арка и декоративни колони, имитиращи стар камък. Къщата е от времето, когато архитектурата влиза в бита на по-широки слоеве — занаятчиите и търговците в Крива Паланка. Първият ѝ собственик е Коле Васев, дърводелец и по-късно касиер на автогарата; синът му Нино Васев е известен онколог. По-късно къщата е на учителя по македонски език Боян Митов, който живее тук до 1965 г.

Крива Паланка · Адрес: ул. „Борис Трайковски“ № 6 · Разглежда се отвън, през деня · 15 минути. Повече за обекта.

11. Старото музикално училище

За сградата има малко сведения, но тя е част от разходката из града. Това е типична балканска сграда с европейски влияния „ала франга“; те личат най-ясно във високите френски прозорци, входната врата със стъпала и дървените подове. Сградата е едноетажна, с мазе, и е свързана с обществения живот на Крива Паланка: първо е градска амбулатория, после детска градина, после музикално училище. Днес в нея е дружеството за старградски песни „Распеани Паланчани“.

Крива Паланка · Адрес: ул. „Илинденска“ № 15 · По уговорка, през деня · 20 минути.

Шанчевата къща, Кратово

13. Шанчевата къща

Името ѝ идва от Александра Гюргинчева — „Шана“, което на местен говор значи красива, елегантна и модерна дама. Първо в къщата живеят католици, после Гюргинчеви, които търгуват със Солун и Дубровник. Строена е в началото на XIX в., а основите ѝ са на около три века. Най-богато украсена е главната фасада към двора: тя е изцяло симетрична, с мазилкови рамки около отворите и характерни отвори в тимпана, които служат за вентилация и осветление и символизират слънцето. Купена е през 2009 г. от Стевче Доневски, а ремонтите са от 2014 и 2021 г. Днес е етнокъща с три стаи за гости, а посетителите могат да видят как се приготвя „к’цана сол“ — местна туристическа атракция.

Кратово · Адрес: ул. „Скопска“ № 9 · По уговорка, къща за гости (24 часа) · 40 минути. Повече за обекта.

14. Сарай

Сградата е в центъра на града, на левия бряг на Кратовска (Табачка) река, и е построена за Яшир бей. От комплекса е останал само селамлъкът: приземие и етаж с много просторни стаи и чардаци. Собствениците наемат най-добрите майстори, вероятно от дебърската школа, които съчетават традиционния еркер с европейски елементи: френски триъгълни тимпани по върха на къщата. Интериорът е с дърворезбени тавани (розети), миндерлъци със скъпи платове и гостни стаи за търговци и дипломати. Под къщата започва подземен тунел, дълъг около 50 м, частично достъпен за посетители. Днес в сградата са Музеят на град Кратово и Домът на културата „Лазар Софиянов“.

Кратово · Адрес: ул. „Гьуро Салай“, Айдучка чаршия · По уговорка, 8:00–⁠16:00 · 30 минути.

Още спирки

Къщата е построена през 1898 г. от неизвестни майстори, с приземие и два етажа. Принадлежи към къщите с кръстовиден чардак, един от по-редките кратовски типове. Най-внушителна е фасадата към реката, където подпорна стена изравнява терена, а къщата на скалата придобива вид на къща-кула. Ценното в интериора са изписаните стени, сводестият таван и изписаните врати с геометрична украса — белези на европейския неокласицизъм, дошъл с търговията. Централният двукрилен засводен прозорец с цветно стъкло внася еклектичен дух. Такива високи тавани са характерни за втората половина на XIX в. и само заможни собственици са можели да си позволят изписан интериор. Къщата е напълно реставрирана.

Кратово · Адрес: ул. „Глигор Пазавански“ № 17 · Разглежда се отвън, през деня · 15 минути.