За маршрута

Схема на маршрута „Духовност и светилища“ с градовете и спирките

Маршрутът разказва за духовното единство, което векове наред свързва Крива Паланка, Кратово, Кюстендил и Дупница. Манастирите, църквите, скитовете и светите места на този край са били средища на грамотност и култура и са пазели вярата и националното самосъзнание на хората. По едни и същи планински и равнинни пътища са минавали поклонници, монаси, търговци и пътешественици и така са свързвали селищата от двете страни на границата.

Общият корен е преданието за четиримата духовни братя — св. Иван Рилски, св. Прохор Пчински, св. Йоаким Осоговски и св. Гавраил Лесновски. Те живели заедно в молитва и аскеза в Лесновската гора, а после се разделили: Иван се заселил в Рила, Прохор — в долината на Пчиня, Йоаким — в Осогово, а Гавраил останал в Лесновската гора. На местата, където са живели, по-късно са построени манастири. Маршрутът започва от Рилския манастир и през Дупница и Кюстендил стига до Осоговския манастир, Градец и Кратово.

Четирите града са свързани и исторически: те са част от областта между Осогово и Рила, наричана Шоплук, където православните празници, обичаите и поклонническите традиции са общо наследство.

Спирките

Рилски манастир, Дупница и Рила

1. Рилски манастир

Основан през 30-те години на X в. от св. Иван Рилски и учениците му. Около 1334–⁠1335 г. протосевастът Хрельо Струмишки премества обителта на сегашното ѝ място и строи Хрельовата кула. През османското владичество манастирът е средище на книжовността и опора на вярата, а през Възраждането в него се отварят училища; игумен е Неофит Рилски (1860–⁠1864). Днешният му облик е изграден през XIX в. от майстори от дебърската и самоковската школа. В средата на двора е църквата „Рождество Богородично“ (1837 г.) с над 1200 сцени и фигури по стените и с мощите на св. Иван Рилски. Манастирът е в списъка на ЮНЕСКО и е източният край на маршрута.

Дупница и Рила · Адрес: Рилски манастир · Свободен достъп · всеки ден · около 90 минути.

Ресилски манастир „Покров Богородичен“, Дупница и Рила

2. Ресилски манастир „Покров Богородичен“

Манастирът е основан през XIV в. и се намира в подножието на Рила. Известен е с архитектурата и стенописите си, дело на прочути майстори и зографи от миналото. Минал е през различни исторически епохи и пази следи от културните и религиозните традиции на района. Храмовият му празник е на 1 октомври. В маршрута следва след Рилския манастир, преди църквите в Сапарева баня и Дупница.

Дупница и Рила · Адрес: с. Ресилово · Свободен достъп, на места ограничен · всеки ден · от 30 минути до 1 час.

Средновековна църква „Св. Никола“, Сапарева баня, Дупница и Рила

3. Средновековна църква „Св. Никола“, Сапарева баня

Кръстокуполна църква от XII–XIII в. Късни местни сведения съобщават, че върху олтарен камък, изпратен в Археологическия музей в София, е прочетен надпис с годината 1160. Зидана е от червена тухла по техниката на „вдълбаната тухла“: част от редовете са покрити с мазилка и фугите изглеждат широки. Според Никола Мавродинов е била гробница или параклис до по-голяма църква, разрушена в началото на османското владичество. Напълно е възстановена през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов, проучена и реставрирана отново през 2016 г. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77 от 1968 г.).

Дупница и Рила · Адрес: кв. Германея, Сапарева баня · Свободен достъп, на места ограничен · всеки ден · около 30 минути.

Църква „Св. Никола“, Дупница, Дупница и Рила

4. Църква „Св. Никола“, Дупница

Най-старата църква в Дупница, в квартал „Горна махала“. Основана е през 1609 г. от йеромонах Георги; първата сграда е разрушена от турците и той я издига отново през 1623 г. Георги е и първият ѝ свещеник и е погребан до северната врата. През 1843 г. е преустроена и разширена; през 1852 г. отново е разграбена и опожарена, след което е възстановена, а през 1929 г. на западната фасада е издигната камбанарията. Градена е от речен камък, пясъчник и тухла. Иконостасът е зидана стена с отвори за три реда икони. Църквата стои в стария гробищен парк и е затворена от началото на 80-те години на XX в., когато гробищата са преместени в квартал „Прогона“.

Дупница и Рила · Адрес: ул. „Николаевска“ № 61, Дупница · Църквата е затворена, разглежда се отвън · от 30 минути до 1 час.

5. Църква „Покров Богородичен“, Дупница

Една от най-старите църкви в района, построена около 1816 г. Била е културно и духовно средище: в двора ѝ са домът на клисаря, старото училище и сградата на читалището от 1874 г. През XIX в. е епископска църква. В камбанарията е вградена паметна плоча с имената на дупничани, загинали във войните 1912–⁠1918 г. Храмовият празник е на 1 октомври; в Дупница традиционно се отбелязва на 8 септември.

Дупница и Рила · Адрес: ул. „Черковна“ № 4, Дупница · Свободен достъп, на места ограничен · всеки ден · от 30 минути до 1 час.

Църква „Св. Георги Победоносец“, Дупница, Дупница и Рила

6. Църква „Св. Георги Победоносец“, Дупница

Строежът започва през 1888 г., а храмът е осветен през 1895 г. от самоковския митрополит Досифей. Според местно предание на мястото е имало мюсюлманско теке. Църквата е дело на унгарския архитект Йожеф Керекеш. Иконостасът е изработен от дебърски майстори от рода Филипови, а големите му икони са рисувани в Киево-Печерската лавра. Храмът е национален паметник на културата. Храмовият празник е Гергьовден, 6 май.

Дупница и Рила · Адрес: ул. „Булаир“ № 1, Дупница · Свободен достъп, на места ограничен · всеки ден · от 30 минути до 1 час.

Църква „Св. Никола“, Тополница, Дупница и Рила

7. Църква „Св. Никола“, Тополница

Годината, изписана в източната част на северната стена, показва, че църквата е построена през 1856 г.; други данни няма, защото летописната книга е изгубена. Предполага се, че строител е майстор Миленко от Блатешница край Радомир, чиито църкви са близки по архитектура. Строежът и украсата са платени с дарения от тополничани и от дупнишките еснафи. Първата украса е от 1872 г., по-голямата част от стенописите — от 1883 г. Църквата е еднокорабна, с три апсиди и открит нартекс на запад. Фасадата е оживена от арковидни ниши, а по цялата сграда минава изрисуван корниз.

Дупница и Рила · Адрес: с. Тополница · По предварителна уговорка · около 30 минути.

Късносредновековна църква „Св. Иван Рилски“, Пастух, Кюстендил и долината на Струма

8. Късносредновековна църква „Св. Иван Рилски“, Пастух

Църквата (по-точно параклис) е от XVI в. и пази ценни стенописи. Стои на десния бряг на Струма, на стария път, по който поклонници и търговци са минавали между Кюстендилско и Рилския манастир. Сградата е малка, еднокорабна и едноапсидна, с нартекс, около 7,50 × 3,50 м. Особеното при нея е отвореният нартекс — това е единственият известен пример за еднокорабна църква с такъв нартекс от този период в Западна България. Зидарията съчетава речни камъни, дялани туфови блокове и червени тухли. Тя е едно от местата, посветени на св. Иван Рилски и на другите трима отшелници от преданието за четиримата братя. Храмовият празник е на 19 октомври.

Кюстендил и долината на Струма · Адрес: м. „Долни манастир“ („Манастирчето“), на десния бряг на Струма, до с. Пастух · Достъпът е ограничен: външен оглед или по уговорка · около 30 минути.

9. Скално светилище „Провирлъка“

Скално светилище, за което се смята, че води началото си от енеолита (V–IV хил. пр. Хр.), а по-късно тракийското племе пеони е извършвало тук обредите си. Комплексът включва монолитни скални блокове, естествени арки, издълбани улеи, трапчинки и слънчеви знаци. Най-известен е тесният нисък проход — около 30 см — под голяма скала в основата на масива. Според поверие преминаването през пукнатината лекува безплодие и тежки болести; ритуалът се извършва преди изгрев. В скална ниша до прохода е направен импровизиран параклис на Света Богородица, а над светилището стои църквата „Св. Георги Победоносец“ от 1925 г.

Кюстендил и долината на Струма · Адрес: край с. Лиляч, на около 20 км от Кюстендил · Свободен достъп · всеки ден · около 45 минути.

Митрополитска църква „Успение Богородично“, Кюстендил и долината на Струма

10. Митрополитска църква „Успение Богородично“

Построена е през 1816 г. на мястото на средновековната църква „Св. Никола“. Тя е вкопана трикорабна псевдобазилика с дървен покрив. През 1933 г. са добавени нартексът, свещарницата и костницата. Иконите на Тома Вишанов и на Лазар Зограф от Горна Студена, иконостасът и стенописите на Иван Доспевски я правят паметник на възрожденското изкуство. Царските двери от XVI–XVII в. са еднакви по изработка и резбарска техника с вратите на „Св. Никола“ в Кратово (спирка 15), „Св. Георги“ в Петралица и „Св. Богородица“ в Ранковце. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански (1872–⁠1884). Тя е действаща.

Кюстендил и долината на Струма · Адрес: ул. „Демокрация“ № 37, Кюстендил · Свободен вход · всеки ден · около 15 минути.

Средновековна църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил и долината на Струма

11. Средновековна църква „Св. Георги“, Колуша

Построена е в началото на XI в., по време на византийското завладяване на България, и е най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Разкрити са стенописи от началото на XII в., от XV–XVI в. и от XIX в. Средновековната иконография, дело на майстори от солунската школа, показва светци-лечители като св. Пантелеймон, св. Козма и Дамян и св. Мина. Планът е близък до т.нар. императорски тип кръстокуполна църква по цариградски образец. До църквата има сграда с експозиция на възрожденски стенописи и църковна утвар. Според предание край нея е погребан цар Михаил III Шишман, починал след битката при Велбъжд през 1330 г.; историческите извори поставят гроба му в Старо Нагоричане.

Кюстендил и долината на Струма · Адрес: ул. „Колуша“ № 1, Кюстендил · Свободен вход · сряда – неделя · около 30 минути.

Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“, Крива Паланка и Осогово

12. Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“

Манастирският комплекс е в подножието на Осогово и е посветен на св. Йоаким Осоговски — отшелник от XI в. Основан е през XII в. по времето на император Мануил Комнин (1143–⁠1180) с усилията на игумена Теофан и местните хора; манастирът няма ктитор. Известен е и като Сарандапор. Голямата църква е започната през 1847 г. по почин на хаджи Стефан Бегликчия и е осветена през 1851 г.; строител е майстор Андрея Дамянов, а стенописите са на зографи от дебърската школа, сред тях Димитър Андонов Папрадишки. До нея стои каменен стълб с тюрбан — турски защитен знак. В голямата църква се пазят мощите на светеца; храмовият празник е на 28 и 29 август.

Крива Паланка и Осогово · Адрес: с. Варовище, на около 3 км от Крива Паланка · Свободен вход · през светлата част на деня · около 30 минути. Повече за обекта.

Църква „Св. Димитър“, Крива Паланка, Крива Паланка и Осогово

13. Църква „Св. Димитър“, Крива Паланка

Градската църква е построена през 1833 г.; ктитор е Давид Йерей, а строител — майстор Китан Петров от Дебър. Според легендата османските власти разрешили църква само колкото една волска кожа, но Давид я нарязал на ленти и ги разпънал върху 75 м². Строежът стигнал до прозорците, което по османския закон означавало, че трябва да бъде завършен. Давид бил осъден на смърт, но разказал „греха“ си пред валията в Призрен, който го освободил при условие да прокара канал с течаща вода — Градската вада, днес алея с панорама към града. В двора е гробът на Йоаким Кърчовски, първия македонски просветител. Празникът е на 8 ноември (Митровден).

Крива Паланка и Осогово · Адрес: ул. „Яне Сандански“, Крива Паланка · Свободен вход · през светлата част на деня · около 15 минути.

Отшелническа обител на св. Йоаким Осоговски, Градец, Крива Паланка и Осогово

14. Отшелническа обител на св. Йоаким Осоговски, Градец

По предание св. Йоаким Осоговски, тръгнал от Лесновската гора към Осогово, избрал за убежище пещера в края на село Градец, в която се влиза на колене; в скалата край нея още личи отпечатък от копито на магарето му. Когато бойно племе нарушило покоя му, светецът изстрелял стрела в небето и решил да продължи отшелническия си живот там, където падне. Стрелата паднала далеч на изток, в Бабин дол, където по-късно е построен манастирът. Днес мястото е благоустроено, със сцена и навес. На празника на св. Симеон Стълпник (14 септември), селския празник на Градец, тук се събират вярващи и жители на Крива Паланка. Наблизо е църквата „Св. Никола“ от XIX в.

Крива Паланка и Осогово · Адрес: с. Градец, на 7 км северно от Крива Паланка · Свободен достъп · през светлата част на деня · около 30 минути.

15. Църква „Св. Никола Чудотворец“

Църквата е на десния бряг на Кратовската река, в източната част на квартал Царина. За първи път е спомената през 1666 г. като катедрален храм на Кратово: надпис от същата година в дарено на църквата Евангелие свидетелства, че е била седалище на кратовските епископи. Разрушавана и възстановявана е няколко пъти: частично през 1822 г., изцяло през 1848 г., осветена е през 1854 г. Градена е от дялан камък и е покрита с каменни плочи от планината Лисец. Царските ѝ двери са от края на XVI или началото на XVII в. и са еднакви по техника с тези в църквата „Успение Богородично“ в Кюстендил (спирка 10).

Кратово · Адрес: ул. „Братя Миладинови“ б.н., кв. Царина, Кратово · Свободен вход · през светлата част на деня · около 15 минути.

Църква „Св. Йоан Предтеча“, Кратово

16. Църква „Св. Йоан Предтеча“

Строила я е дружината на Андрея Дамянов. Надпис върху каменната греда над западния вход сочи, че е обновена през 1836 г. „с усилията и средствата на всички християни“. По разкази на кратовци е изгорена при Карпошовото въстание (1689 г.): стените оцелели, а покривът изгорял изцяло. Дървеният позлатен иконостас е от първите работи на Петре Филиповски – Гарката, а иконите са на Димитър Андонов Папрадишки и на самоковските зографи Димитър Христов и сина му Захарий Доспевски. Църквата е дълга 18 м, широка 10 м и висока 8 м. Вярва се, че в нея има три чудотворни икони; особено ценна е иконата на св. Георги Кратовски в цял ръст, дело на Захарий Доспевски.

Кратово · Адрес: ул. „Йосиф Даскалов“ б.н., кв. Рибарско, Кратово · Свободен вход · през светлата част на деня · около 15 минути.

Църква „Св. Георги Кратовски“, Кратово

17. Църква „Св. Георги Кратовски“

Храмът е построен между 10 август 1921 г. и 1925 г. в чест на македонския новомъченик св. Георги Кратовски и е осветен на 28 август 1925 г. Светецът е роден през 1497 г. в кратовско семейство, учи златарство и, отказал да смени вярата си, е изгорен на клада в София на 24 февруари 1515 г.; канонизиран е на Московския събор през 1549 г. Култът му е разпространен из целия Балкански полуостров. През 2002 г. общинският съвет на Кратово го обявява за покровител на града. Иконите и стенописите са от 1925 г., дело на Димитър Андонов Папрадишки и Георги Зографски. Храмовият празник е на 24 февруари — деня на Празника на град Кратово.

Кратово · По предварителна уговорка · около 20 минути.

Ротондата при Коню, Кратово

18. Ротондата при Коню

Ротондата е рядък раннохристиянски мартириум с кръгла форма от VI в. на археологическия обект Голямо градище. Открит е случайно от селяни през 1919 г. и е описан от Никола Вулич. Според Вулич е била централната църква на голям античен град, вероятно Трнопара. Църквата е с централен план и купол: отвън правоъгълна, с кръгло средно пространство, обиколено от подковообразна амбулатория върху масивни стълбове. Дълга е 23 м; запазени са основите на епископския трон, части от синтрона и олтарната преграда на шест колони. Подът на презвитериума е от мраморни плочи, оформящи кръст в техника opus sectile. Градището заема 17 хектара. Легенда разказва за таен вход под водите на Крива река.

Кратово · Адрес: археологически обект Голямо градище, с. Коню · Свободен достъп · през светлата част на деня · около 20 минути.