За маршрута

Схема на маршрута „Живите традиции“ с градовете и спирките

„Живите традиции“ разказва за общностите в Осогово–Кюстендилския край, където миналото е запазено не само в камък и паметници, а и в обичаи, празници, песни и обреди, които и днес се предават от поколение на поколение. Границата между днешна Северна Македония и България никога не е разделяла напълно хората: те са имали общ бит, общ земеделски календар, общи вярвания и празници. Маршрутът свързва живите традиции на Крива Паланка и Кратово с тези на Кюстендил и Дупница и показва какво ги свързва: семейството, общността и почитта към сезоните и празниците.

В Дупница маршрутът се спира на традициите на града. Дупнишката шевица е оцеляла непокътната само на стари снимки и в бродерии, преработени в началото на XX в. в пана и покривки. Дупнишката носия, богато украсена от наметалото с мъниста до подгъва, изчезва в края на XIX в.; от нея са останали само две ризи — в Националния етнографски музей в София и в Метрополитън музея в Ню Йорк. Тук са и дупнишката скара, която някога е поръчвал и царският дворец в София, и съборът в петъка след Великден, който се провежда и днес.

Маршрутът показва нематериалното наследство такова, каквото се живее и днес: обичаи, сватбени и празнични обреди, народни песни, традиционна кухня, местни събития и занаяти. Четирите града са свързани от общото пространство на Осогово: търговски пътища, сезонни преходи, пазари, църковни празници и родство. Старите пътища през планината (през Егри дере) са свързвали градовете и по тях са минавали не само търговци и майстори, а и книги, ръкописи и идеите на Възраждането. Затова границата не е прекъснала тази връзка.

Спирките

Събор „Умен петък“, Дупница

1. Събор „Умен петък“

Само в Дупница петъкът след Великден се нарича „Умен петък“. Това е годишният събор на града, някога съчетан с панаир, който според местни историци води началото си много преди Освобождението. Рано сутринта хората от селата на цялата околия идвали в двора на църквата „Св. Георги“ — в носии от Разметаница, Горно поле и Долно поле, — разглеждали се, запознавали се и играели хора под звуците на гайди, кемане, кларинети и тъпани. По края на двора стояли сергии със симити, сладкиши, захарни петленца, гребени, играчки и кебапчета. Така разказва Александър Високомогилски (р. 1904 г.) в записките на учителя Владимир Николов. Съборът е бил предимно селски, а в събота идвал редът на градския.

Дупница · Адрес: ул. „Булаир“, ул. „Пазарна“, районът около църквата „Св. Георги“, пл. „Минчов“ · Свободен достъп · открито пространство, съборът трае цял ден · 30 минути – 1 час.

Дупнишката скара — „дупнишко кебапче“, Дупница

2. Дупнишката скара — „дупнишко кебапче“

„Дупнишката скара“, или „дупнишкото кебапче“, е местно ястие, което днес не се предлага в заведенията на града. Около него има много легенди и лични истории. До 40-те години на XX в. го приготвяли в скарите на града, а царският дворец в София го поръчвал специално. Когато цар Симеон II посетил Дупница на 5 юни 1996 г., поискал рецептата за кебапчетата, които помнел от детството си. На молбата му откликнал Никола Лазов, наследник на прочутия скарджия Михал Лазов, и му предал семейната рецепта: агнешко месо, накълцано на тезгях, осолено и оставено 24 часа на студено, смесено с лук, оформено на кебапчета, тънки колкото пръст, и изпечено на жар. Кебапчетата стигали топли до двореца, увити в още топъл агнешки търбух.

Дупница · Адрес: пл. „Свобода“ № 1 · Свободен достъп · открито пространство · 30 минути – 1 час.

3. Дупнишка шевица

Дупнишката шевица има ярък стил и собствен художествен език. Орнаментът носи древни представи за реда на света и кръговрата на живота, а композициите изобразяват Дървото на живота от корена до короната, с цветя, листа и златни ябълки. Шевът е фин, косо положен по предварително начертан рисунък; цветовете вървят от оранжево през алено до пурпурно, редувани със синьо и жълто. До края на XIX в. жените в Дупнишко сами бродирали ризите си; после старите носии останали в сандъците, а шевиците влезли в градските домове като покривки и възглавници. С проекта на Историческия музей „Да бродираме като баба!“ (2018 г.) над 30 жени са усвоили забравения занаят; две от тях бродират и днес и са направили копия на дупнишката носия.

Дупница · Адрес: пл. „Свобода“ № 1 (сбирка на Историческия музей – Дупница) · Музейна сбирка · 30 минути – 1 час.

„Кюстендилска пролет“ — традиционен празник на града (21 март), Кюстендил

5. „Кюстендилска пролет“ — традиционен празник на града (21 март)

През 1954 г. 21 март е обявен официално за Ден на пролетта, а от 1967 г. всички прояви се обединяват в културната програма „Кюстендилска пролет“. Двустепенен конкурс избира девойката „Кюстендилска пролет“; предишната предава на новата короната, златен ключ, който отключва жизнените сили на пролетта, и златна ябълка — символ на плодородието на кюстендилската земя. На празника кюстендилци посрещат пролетта на най-високото място на хълма Хисарлъка, където според вярването тя пристига първа. Празникът води началото си от езически култове към слънцето и живота, свързани с Атис и Кибела, и от изобилието на минерални извори в града, чиито покровители са Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи. Завършва с народно веселие.

Кюстендил · Адрес: пл. „Велбъжд“ и хълмът Хисарлъка · Свободен достъп · по време на събитието · 5 часа.

Празник на черешата, Кюстендил

6. Празник на черешата

Празникът на черешата е летен празник в Кюстендил, свързан със славата на региона като „Градината на България“. Тук черешата се възприема като символ на пролетното пробуждане, новото начало и богатството на земята. Идеята за него идва от Първата национална изложба на овощарството от 1896 г.; в сегашния си тридневен вид се провежда от 2008 г. Програмата включва арт ателиета и занимателни работилници, състезателни игри с череши, художествена изложба на череши и продукти от тях, представяне на сортове от Земеделския институт – Кюстендил, черешов базар, занаятчийска алея и празнични концерти. Провежда се в уикенд през втората половина на юни.

Кюстендил · Адрес: пл. „Велбъжд“ · Свободен достъп · по време на събитието · 3 часа.

Културен форум „Панагия — Възнасяне на хляба“, Кюстендил

7. Културен форум „Панагия — Възнасяне на хляба“

Културният форум е посветен на Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица) и на значението на хляба в българската традиция. Провежда се всяка година от 2008 г. и продължава два дни. На 14 август майстори хлебари месят богородичния хляб в село или в двора на църква или манастир, а момичета и жени в носии жънат класове, пеят обредни песни и замесват тестото с „мълчана“ и светена вода. На 15 август в изложба се подреждат обредни хлябове, изпечени от читалища и домакини от региона, украсени с релефни кръстове, гроздове, слънца, цветя, птици и рало. Свещеници извършват водосвет и обреда „Възнасяне на хляба“ (Панагия), след което осветеният хляб се разчупва и раздава. Има и детски работилници за месене и фигури от тесто.

Кюстендил · Адрес: паркът срещу църквата „Успение на Пресвета Богородица“ · Свободен достъп · по време на събитието · 2 часа.

Празник на плодородието, Кюстендил

8. Празник на плодородието

Празникът продължава три дни в края на септември. Отделни участници, читалища и занаятчии подреждат сергии с плодове, зеленчуци, ястия и собствени продукти, а покрай тях има състезания и музика. Награди се дават за най-красиво и художествено подредена сергия и за най-голяма ябълка, а в кулинарни състезания се оценяват най-вкусните домашни зимнини, сладка и печива. Земеделският институт представя десетки нови и традиционни сортове ябълки, отглеждани в региона. Посетителите могат да купят пресни местни продукти — ябълки, мед, орехи, сезонни зеленчуци, сокове, сушени плодове и предмети ръчна изработка. Празникът продължава традицията на първата изложба на овощарството в страната, проведена в Кюстендил през 1896 г. В сегашния си вид се организира всяка година от 2008 г. от Община Кюстендил заедно с института.

Кюстендил · Адрес: пл. „Велбъжд“ · Свободен достъп · по време на събитието · 3 часа.

Поклонение на невестите пред св. Теодор Тирон — „Тодорица“, Крива Паланка и Осогово

9. Поклонение на невестите пред св. Теодор Тирон — „Тодорица“

Обичаят се изпълнява при едноименната църква в село Конопница и е жива традиция в Кривопаланечко и днес. На Тодорица младите невести заедно със свекърите си, облечени в традиционни носии, участват в празнично шествие и се покланят пред църквата — обред, предаван от поколение на поколение, с който се иска благословия за семейството, брака и плодородието. Съпровождат го народни песни и танци, изложби на носии и представяне на местни обичаи. Събитието е замислено от Стоянче Величковски и се организира от сдружение „Патник“ и Община Крива Паланка. Църквата е от XIX в. и е рядък пример за „кръгов“ план. Стенописите са на Аврам Дичов, син на Дичо Зограф от дебърската школа, а иконите в нея са 47.

Крива Паланка и Осогово · Адрес: църквата „Св. Теодор Тирон“, село Конопница · Свободен достъп · през деня · 1 час.

Легендата за Калина — Калин камък, Крива Паланка и Осогово

10. Легендата за Калина — Калин камък

Легендата за хубавата девойка Калина е народно предание от Крива Паланка и Осогово. В османско време живеела девойка на име Калина, прочута с красотата си. Турски ага я отвлякъл и я затворил в сарая си, за да я направи своя жена. Калина избягала и след дълъг път стигнала до високата скала под Царев връх. Вместо да се предаде, тя се хвърлила от скалата: предпочела смъртта пред робството. В нейна чест хората нарекли скалата Калин камък, а легендата се разказва и днес като символ на смелост, достойнство и непокорство. Скалата, от която според преданието се е хвърлила Калина, стои и сега и е сред посещаваните места на Осогово.

Крива Паланка и Осогово · Адрес: местността Калин камък, Осогово · Свободен достъп · през деня · 1 час.

11. Легендата за Царев връх

От древни времена по най-високите била на Осогово минавали и почивали царски войски, а старият път от римско време минавал по стръмните склонове край днешния Царев връх. С височина 2085 м той е вторият по височина връх на Осогово. Според преданието византийският император Константин построил тук чешма, откъдето идва името „Царевият връх“. При османците се наричал Султан тепе, защото султан Мурад I пренощувал тук при походите си на Балканите. На върха са останките от каменен гранично-наблюдателен пост от времето на Кралство Югославия, а в подножието му извира Крива река, в която в горното ѝ течение се вливат много извори и потоци. Чешмата и останките от граничния пост още могат да се видят.

Крива Паланка и Осогово · Адрес: Царев връх, Осогово · Свободен достъп · през деня · 1 час.

Лазарските обичаи (лазарки) в село Луке, Крива Паланка и Осогово

12. Лазарските обичаи (лазарки) в село Луке

Според етномузикологични проучвания в Североизточна Македония, включително в Кривопаланечко, малки групи още организират лазарски шествия на Лазарова събота. Момичета обикалят домовете с песен и танц, а понякога и нивите. Характерни за района са фигурите на „мъжкия Лазар“ (момиче с чадър) и на „женския Лазар“ (с шамии, украсени с цветя), които вървят начело, следвани от певчески групи по три момичета. Най-добре документирано е село Луке, където обичаят е жив: за него има филмът „Лазарици“ на МРТВ (2000 г.) и теренни записи на Родна Величковска, а фолклорният ансамбъл „8-ми Октомври“ от Крива Паланка изпълнява редовно лазарските песни от Луке. Обичаят е част от стар пролетен обред на пеене и шествия, свързан с радостта, плодородието и преминаването на момичетата към зрялост.

Крива Паланка и Осогово · Адрес: село Луке · Свободен достъп · през деня · 1 час.

„Каменните кукли“, Кратово

13. „Каменните кукли“

На осем километра от Кратово се намира обектът „Каменните кукли“, свързан с легендата за „Вкаменената сватба“. Някога в Куклица живеел млад мъж, добър зидар, но голям лъжец и женкар. Две момичета го обичали — едното по-красиво, но бедно, другото по-богато, от долната махала. Той избрал богатата и насрочил сватбата. В деня на сватбата, щом чула гайдите и тъпаните, отхвърлената девойка проклела младоженците и гостите да се вкаменят и в мига на целувката проклятието се сбъднало. Младите останали прегърнати, а гостите сякаш продължавали да празнуват, затова мястото се казва и „Весела сватба“. От тези „кукли“ селото и обектът получили името си. Учените обясняват каменните стълбове с дългата ерозия на вулканските скали. Обектът е защитена природна рядкост.

Кратово · Адрес: село Куклица (на 8 км от Кратово) · По уговорка · обектът е на открито, за групи — по предварителна уговорка · 30 минути.

14. Легендата за петте бора и двата кестена

През XIII–XIV в., когато започва големият рударски подем в Кратовско, в града се заселват със семействата си саксонски миньори — сасите, или шлезите, — с познания за добива на сребро, злато и олово. Според преданието първите седем саксонски семейства посадили по едно дърво като символ на корен и благоденствие — пет бора и два кестена. Боровете били посадени там, където днес е Градският парк на Кратово. От петте са оцелели два: за единия се смята, че се запалил от мълния през 20-те години на XX в. и горял десет дни, а друг бил отсечен около 1948–⁠1951 г. Двата бора растат на повече от десет метра един от друг, но клоните им се преплитат високо във въздуха — знак за любов и връзка. Според преданието са от XIV в.

Кратово · Адрес: Градският парк · Свободен достъп · открит обществен парк · 30 минути.

Още спирки

На фестивала „Джамала“ в Кюстендил се събират хиляди кукери, сурвакари, бабугери, мечкари и джамалари от цялата страна. В местната народна традиция обичаят е известен като „джамалари“ и се изпълнява през „нечистите дни“, между Рождество или Васильовден и Ивановден. Дружината се води от гайдар; главните фигури са бабата, дядото, младоженецът с коня и дедиците с дървени маски, гърбици и тежки хлопки на пояса. От къща на къща те пеят и играят „джамаларка“ около сито със зърно, за здраве, плодородие и берекет. Фестивалът се организира всяка година през февруари от Община Кюстендил. Основните места са площад „Велбъжд“ и бул. „Демокрация“, а в „Джамалджийското село“ има занаятчии, местни продукти и традиционна кухня. Журито оценява доколко автентични са костюмите и обредите.

Кюстендил · Адрес: пл. „Велбъжд“ · Свободен достъп · по време на събитието · 2 часа.

По времето на феодала Константин Деянович и съпругата му, царица Елена, в Кратово имало кула край Сарайския мост, наричана Царицината, или Шута кула. Те имали дъщеря Сара — красива, умна и игрива. Когато турците завладели Кратово, дълго не могли да превземат кулата; според преданието започнали да стрелят със запалени стрели и горната част на кулата пламнала. Кралят, кралицата и Сара решили да избягат през подземните проходи, които свързвали кулите. Преди това Сара излязла на балкона и хвърлила ключа на кулата на турците; докато те го търсели, тя избягала през тунелите с торби златни монети. Оттам идва кратовската поговорка: „Турците не намериха нито парите, нито Сара.“ Останките от кулата се виждат вляво на ул. „Гоце Делчев“; тя е стояла до 1914 г., когато е съборена.

Кратово · Адрес: ул. „Гоце Делчев“, до Сарайския мост · Свободен достъп · през деня · 20 минути.

На 28 километра западно от Кратово, в село Коню, до ротондата и църквата „Св. Йоан Кръстител“, се намира Гаджан камен — място, свързано със стара легенда, предавана от поколение на поколение. Според разказа на Стое Матрапаз по спомен от дядо му тук македонците избрали своя цар, мъдрия Македон. Преди коронацията царят повикал най-умелите готвачи, бръснари и музиканти. Оставало най-важното: кой ще го пази. Македон поставил изпитания: кой скача най-далеч, стои най-дълго под вода, хваща жива риба и змия, се катери на най-високото дърво, хвърля копие най-надалеч и слиза в най-дълбоките тунели. Останали трима, единият дори минал през огън. Накрая царят казал: „Който ми донесе жива лисица, той ще ме пази.“ Най-смелият я донесъл жива. Според селяните белезите по каменната плоча са следа от тази история.

Кратово · Адрес: село Коню, до ротондата и църквата „Св. Йоан Кръстител“ · Свободен достъп · през деня · 1 час.