За маршрута

„Живите традиции“ разказва за общностите в Осогово–Кюстендилския край, където миналото е запазено не само в камък и паметници, а и в обичаи, празници, песни и обреди, които и днес се предават от поколение на поколение. Границата между днешна Северна Македония и България никога не е разделяла напълно хората: те са имали общ бит, общ земеделски календар, общи вярвания и празници. Маршрутът свързва живите традиции на Крива Паланка и Кратово с тези на Кюстендил и Дупница и показва какво ги свързва: семейството, общността и почитта към сезоните и празниците.
В Дупница маршрутът се спира на традициите на града. Дупнишката шевица е оцеляла непокътната само на стари снимки и в бродерии, преработени в началото на XX в. в пана и покривки. Дупнишката носия, богато украсена от наметалото с мъниста до подгъва, изчезва в края на XIX в.; от нея са останали само две ризи — в Националния етнографски музей в София и в Метрополитън музея в Ню Йорк. Тук са и дупнишката скара, която някога е поръчвал и царският дворец в София, и съборът в петъка след Великден, който се провежда и днес.
Маршрутът показва нематериалното наследство такова, каквото се живее и днес: обичаи, сватбени и празнични обреди, народни песни, традиционна кухня, местни събития и занаяти. Четирите града са свързани от общото пространство на Осогово: търговски пътища, сезонни преходи, пазари, църковни празници и родство. Старите пътища през планината (през Егри дере) са свързвали градовете и по тях са минавали не само търговци и майстори, а и книги, ръкописи и идеите на Възраждането. Затова границата не е прекъснала тази връзка.