За маршрута

Схема на маршрута „Пътят на майсторите, капитала и идеите“ с градовете и спирките

Маршрутът разказва за района на Крива Паланка, Кратово, Кюстендил и Дупница като за една жива земя, през която векове наред хора, знания, занаяти и търговия минават въпреки политическите и административните граници. Богатите рудни залежи на Кратово и Осоговския край създават силни традиции в добива, металургията и занаятите, а търговските пътища между Македония и България пренасят не само стоки и капитал, но и идеи, художествени влияния, просветни ценности и културни практики. Знанието се предава в чаршиите, в манастирите и в работилниците на майсторите.

Старите пътища през Осогово, през ждрелото Егри дере, свързват градовете от двете страни на границата. По тях се разнасят строителни похвати, архитектурни решения и занаятчийско знание, които личат и днес в подобните каменни мостове, храмове, ханове и възрожденски къщи. Майстори строители от Кривопаланечко работят и в България — в София те работят по Сметната палата, Централните минерални бани, хотел „Славянска беседа“ и Софийския театър. Рудниците на Кратово, Крива Паланка и Кюстендилско са част от обща стопанска система, а първото писмено споменаване на Кратово е в дубровнишки търговски договори от XIV в. По същите търговски пътища през XVIII и XIX в. се разпространяват богослужебни книги, ръкописи, учебници и възрожденски идеи.

Маршрутът не е просто поредица от исторически обекти: той показва как районът от двете страни на границата се оформя от труда, знанието и предприемчивостта на хората си. Спирките са групирани по три пътя: на майсторите, на капитала и на идеите.

Спирките

Исторически музей – Дупница, Дупница

1. Исторически музей – Дупница

Музейната дейност в града започва през 1911 г. с археологическото дружество „Царичина“, чиито материали по-късно преминават към читалището. През 1954 г. се открива къщата-музей „Станке Димитров – Марек“, а през 1984 г. — „Васил Демиревски – Жельо“. Днешният музей е учреден на 8 май 1992 г. с решение № 93 на Общинския съвет и има отдели „Археология“, „Етнография“, „История на България XV–XIX в.“ и „Нова и най-нова история“. Фондовете му надхвърлят 8400 музейни единици. Сградата — бившият Дом на младежта — е известна като първата постройка от този вид с окачена конструкция.

Дупница · Адрес: ул. „Христо Ботев“ № 33 · Свободен вход · пн–пт 10:00–⁠18:00, сб 10:00–⁠16:00 · 30 минути – 1 час.

Изложбена зала „Джамията“, Дупница

2. Изложбена зала „Джамията“

В центъра на града е единствената оцеляла от тринадесетте джамии, които Дупница има преди Освобождението. Повечето изследователи я датират в края на XV – началото на XVI в. Сградата е почти квадратна, с площ 300 м², с голям колонен портик — тройна аркада с островърхи арки — и с по-малка сграда, тюрбе, в ъгъла. Вътре се виждат михраб с мукарнаси и купол, а минарето е разрушено. Вдясно от портала са вградени гранитни блокове, вероятно християнски надгробни камъни, на един от които е издълбана Голгота със знака IC XC NHKA. Сградата е паметник на културата от 1968 г.; днес е изложбена зала.

Дупница · Адрес: ул. „Иван Вазов“ № 19 · Свободен вход с ограничения · пн–пт 10:00–⁠18:00, сб 10:00–⁠16:00 · 30 минути.

3. Околийската къща

Галерията заема сградата, позната като Околийската къща. Била е първо бариерница, после конак. Обявена е за паметник на културата и архитектурата през 1972 г. През 1979 г. Националният институт за паметниците на културата в София изготвя проект за реставрация и приспособяване на сградата, изпълнен през 1981–⁠1986 г. Оттогава в сградата се провеждат изложби, представяния на книги и поетични вечери. В галерия „Околийска къща“ са излагани живопис, акварел, графика и скулптура на изявени художници от региона и страната, а свои изложби е показвал тук и Националният исторически музей.

Дупница · Адрес: ул. „Иван Вазов“ № 21 · Свободен вход с ограничения · по уговорка за водач · пн–пт 10:00–⁠18:00, сб 10:00–⁠16:00 · 30 минути.

Къща-музей „Димитър Пешев“, Кюстендил

5a. Къща-музей „Димитър Пешев“

Къщата-музей е съвместен проект на Община Кюстендил и Съюза на българските евреи в Израел, осъществен от август 2002 до март 2003 г. Постоянната експозиция с оригинални предмети, снимки и факсимилета разказва за събитията през март 1943 г. и за заслугите на Димитър Пешев и на кюстендилците Асен Суичмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев за спасяването на евреите в България. Личните вещи са дарени от потомците на спасителите, а кабинетът е възстановен с предмети от Народното събрание. В „Пътя на идеите“ къщата е нравствената връхна точка: тя разказва за хора, поставили човешкия живот над идеологическата диктатура.

Кюстендил · Адрес: ул. „Цар Симеон I“ № 11 · Ограничен достъп · сряда – неделя · 30 минути.

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

5b. Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“

Галерията носи името на художника Владимир Димитров – Майстора. Основана е през 1959 г., а от 1972 г. заема сграда, построена специално за нея. Тук е основната и най-голяма колекция от негови творби, подредена като постоянна експозиция. Освен това галерията пази и периодично показва творби на Стоян Венев, Кирил Цонев, Морис Бенционов, Никола Мирчев и Асен Василиев. Всяка година през октомври отваря залите си за заключителния етап на Международния пленер „Св. Лука“. В картините си Майстора рисува земята и хората на региона: селото, природата и вековните народни традиции, общи за Осогово и околните долини.

Кюстендил · Адрес: ул. „Патриарх Евтимий“ № 20 · Ограничен достъп · всеки ден · 30 минути.

Дервишката баня, Кюстендил

5c. Дервишката баня

Дервишката баня е добре запазена османска постройка в центъра на днешния град. Построена е през 1566 г., последната година от царуването на Сюлейман Великолепни. Била е част от ансамбъл в центъра на бившата дервишка махала, заедно с джамията „Кая бей“, дервишката чешма и текето на ордена на странстващите дервиши. Обявена е за паметник на културата в Националния архитектурно-археологически резерват „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил“. Целебните минерални извори привличат търговци, пътешественици и кервани, а банята показва как пътуващите майсторски дружини разпространяват строителните умения — куполни конструкции, водопроводи и отопление с минерална вода.

Кюстендил · Адрес: ул. „Цар Иван Шишман“ № 2 · Само отвън · всеки ден · 10 минути.

Майорската къща, Кюстендил

6. Майорската къща

Къщата е от 1870 г. и в нея живее майор Йосиф Ангелов (1857–⁠1913). Отличава се с богато декорирана фасада, обърната към двора; входът е ниша, оградена от две гранитни колони и арка. Двуетажната симетрична възрожденска къща има полувкопано приземие и етаж с повдигнат кьошк, отделен с нисък дъсчен парапет. През 1969 г. е реставрирана от Националния институт за паметниците на културата и дълго време в нея е етнографската експозиция на Регионалния исторически музей. В края на 1990-те е върната на наследниците и минава в частни ръце. Днес част от имота е ресторант „Майорска къща“.

Кюстендил · Адрес: бул. „Цар Освободител“ № 83 · Само отвън · всеки ден · 15 минути.

Границката къща, Кюстендил

7a. Границката къща

Къщата е принадлежала на Христо Границки, заможен кюстендилски търговец. По плана и композицията, по устройството на фасадата и по цялостния архитектурен стил тя се датира към средата на XIX в. В приземието има дюкян, а на етажа — декоративен таван. Между Границката и Лекарската къща има общ двор — двете къщи образуват ансамбъл, който се вижда най-добре отгоре. Къщата не е отворена за посетители и се разглежда отвън.

Кюстендил · Адрес: ул. „Търговска“ № 11 · Не е отворена за посетители · 10 минути.

Лекарската къща, Кюстендил

7b. Лекарската къща

Къщата е принадлежала на Иванчо Христов Хеким и сред кюстендилци е позната като Лекарската къща. Строена е през 50-те години на XIX в. от камък, дърво и варочопова мазилка в характерен сивосин цвят. Състои се от каменно приземие с двукрила външна врата, спицерия (аптека) откъм уличната фасада и етаж със силно издадени еркери над входа. Югозападната стая на приземието се отоплява с джамал. Таваните на кьошка и на горните стаи са украсени със стилизирани геометрични мотиви — слънце, световно дърво, асма-таван — а в ъглите има триъгълни пандативи с изображения на двуглави орли.

Кюстендил · Адрес: ул. „Търговска“ № 13 · По уговорка · през деня · 20 минути.

Емфиеджиева къща, Кюстендил

8. Емфиеджиева къща

Къщата е построена през 1874 г. за Христо Лазов – Казанджията, първомайстор в еснафското сдружение, преселник от Щип. Наследява я зет му Никола Емфиеджиев, който търгува с емфие (смлян тютюн за смъркане) — оттам идва името на къщата. Къщата е едноетажна, П-образна, с полувкопани зимници и дворове, оградени с масивни каменни зидове. Има остъклено предверие, голям салон за гости, малък салон за следобедни гостувания, спалня, дневна и кухня с трапезария. През Руско-турската освободителна война в две от стаите се помещава щабът на IV улански Харковски полк. Днес къщата е музей с експозиция „Градски бит и култура“; от 1974 г. е паметник на културата с местно значение.

Кюстендил · Адрес: ул. „Гороцветна“ № 24а, кв. „Лозенец“ („Баглак“) · Свободен вход · вторник – събота · 40 минути. Повече за обекта.

Средновековна църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил

9. Средновековна църква „Св. Георги“, Колуша

Църквата е в югозападната част на града, в квартал Колуша (средновековното село Коласия). Построена е в началото на XI в. и е най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Вътре са открити стенописи от началото на XII в., от XV–XVI в. и от XIX в. Планът е кръстокуполен, почти квадратен (10 × 8,70 м), от т.нар. императорски тип, а зидарията е в техниката на скритата тухла — отвън всеки втори ред тухли е скрит под хоросана. До храма има музейна сграда с възрожденски стенописи и църковна утвар. Заедно с Рилския и Осоговския манастир църквата пази общата вяра и културна идентичност на двете страни на границата. Църквата е национален паметник.

Кюстендил · Адрес: ул. „Колуша“ № 1 · Свободен вход · сряда – неделя · 30 минути.

Старата чаршия на Крива Паланка, Крива Паланка

10. Старата чаршия на Крива Паланка

Чаршията достига разцвета си през Възраждането, през XIX в., когато наброява около 250 дюкяна. Най-разпространени са занаятите на абаджиите, шивачите, седларите, обущарите, грънчарите, оръжейниците, ковачите и железарите; има още месари, ханове и кръчми, бръснари, халваджии, кожухари, бояджии и множество пекарни за кривопаланечкия симит. Най-известни са търговците Хаджи Стефан Младенов и Хаджи Маджо, които търгуват с Цариград, Солун, София и Лайпциг. С времето занаятите затихват; днес са останали малко шивашки, бръснарски и обущарски работилници. Запазеното разположение — тясна улица и долепени една до друга постройки — още пази облика на търговско-занаятчийската чаршия.

Крива Паланка · Адрес: ул. „Св. Йоаким Осоговски“ · Свободен достъп · през деня · 30 минути.

Градски музей – Крива Паланка, Крива Паланка

11. Градски музей – Крива Паланка

Градският музей е основан през 2006 г. и е в една от най-старите сгради в общината (1926–⁠1927 г.). Колекцията му надхвърля 3500 експоната по етнология, археология, история, история на изкуството, нумизматика и техническа култура на Кривопаланечкия край. Етнологичната експозиция от 2011 г. е изцяло преработена през 2016–⁠2018 г. и показва селски и градски бит от края на XIX до средата на XX в.; историческата е от 2006 г., а археологическата — от 2013 г. Музеят има галерия, сувенирен магазин и библиотека и предлага аудиотурове на няколко чужди езика. Сгради от Възраждането в града почти не са запазени, затова тук тази епоха е показана с оригинални предмети и копия.

Крива Паланка · Адрес: ул. „Св. Йоаким Осоговски“ № 134 · По уговорка · 08:00–⁠16:00 · 40 минути.

Градска църква „Св. великомъченик Димитър“, Крива Паланка

12. Градска църква „Св. великомъченик Димитър“

Църквата е построена през 1833 г. с усилията на първенците и хаджиите; ктитор е Давид Йерей, син на св. Йоаким Кърчовски. Същата година в двора ѝ е открито училище, от което тръгва първото градско училище; първият му учител е Иван Петров от Кратово. През 1869–⁠1870 г. се открива първото девическо училище „Майка“. Преди църквата в Ангеровата къща е действало килийно училище, споменато в документи от 1817 г., където е преподавал Йоаким Кърчовски. Църковно-училищната община — своеобразен народен парламент — се събира тук. В двора е гробът на Йоаким Кърчовски, първия македонски просветител. Над храма минава пътеката „Стара вада“, свързана с легендата за „биволската кожа“.

Крива Паланка · Адрес: ул. „Яне Сандански“ № 23 · Свободен вход · през деня, по уговорка за водач · 30 минути.

Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“, Крива Паланка

13. Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“

Манастирът е основан през XII в. и е едно от най-важните православни духовни и културни средища в региона. Векове наред е център на грамотност, книгопис и образование, а заради мястото си е важен подслон за пътници, търговци и поклонници от двете страни на днешната граница. След ръкополагането си Йоаким Кърчовски, един от най-значимите македонски просветители на Възраждането, преподава в килийното училище на манастира и става монах след смъртта на жена си. Петте му книги на говоримия език са отпечатани с подкрепата на кривопаланечките първенци. През 2022 г. е канонизиран; саркофагът му е в голямата манастирска църква. Храмовият празник на манастира е на 29 август.

Крива Паланка · Адрес: с. Варовиште · Свободен вход · през деня · 30 минути. Повече за обекта.

14. Валявицата в Станци

В миналото в селото, на около 7 км от Крива Паланка, е имало няколко валявици и водни мелници. Днес е останала само една — на повече от сто години и сред последните в страната. В нея вълнените одеяла (ямболии), килимите и ръчно тъканите платове се валят по естествен път: водата пада свободно от буков улей в корито, където върти текстила. Водата идва от река Козя. Занаятът продължава Томе Якимовски, наследил го от дядо си Благоя и баща си Владимир; помагат му съпругата Ясминка и по-малкият син Антонио. Това е „мокра“ валявица; някога е имало и „сухи“, само за валяне на вълнен плат (клашни). До нея са семейната водна мелница и лятна къща за гости.

Крива Паланка · Адрес: с. Станци · Свободен вход · през деня, по уговорка за водач · 30 минути.

Музей на град Кратово, Кратово

16. Музей на град Кратово

Музеят е основан през 1993 г. и се помещава в Сарайската къща — защитена сграда от втората половина на XIX в., в центъра на града, на левия бряг на Кратовска (Табачка) река; под нея е старият турски затвор. Музеят има етнологичен, археологически, исторически и консервационен отдел и пази над 1000 предмета и монети от някогашния кратовски монетен двор. От 2005 г. управлява и експозициите в Саат кулата, където е постоянната изложба „Кратово през вековете“, и в кулата Симич — за Карпошовото въстание от 1689 г. Грижи се и за обекта „Каменните кукли“ при с. Кукулица. Част от експозицията е самата сграда: чардак с доксат над реката, масивни зидове и дървени подове.

Кратово · Адрес: ул. „Св. Георги Кратовски“ б.н. (ул. „Гюро Салай“ № 4) · По уговорка · 08:00–⁠16:00 · 30 минути.

Къщата на Йосиф Даскалов, Кратово

17. Къщата на Йосиф Даскалов

Родният дом на Йосиф Даскалов — учител, революционер и общественик — е типична стара градска къща в характерния кратовски стил. Роден е в Кратово през 1868 г., завършва педагогическото училище в Кюстендил и преподава в Кратово, Скопие и другаде. През 1894 г. се присъединява към ТМОРО, заклет от Гоце Делчев, който го назначава за ръководител на Кратовския революционен район. Арестуван е през 1897 г.; когато се опитват да го принудят да издаде другарите си, той скача от Радин мост и повлича със себе си каймакамина. Осъден е на шест години, излежава присъдата на Родос, амнистиран е през 1902 г. и умира отровен през 1909 г. Къщата е купена и реставрирана от Македонската православна църква; външността ѝ е напълно запазена.

Кратово · Адрес: ул. „Йосиф Даскалов“ № 59 · По уговорка · през деня · 30 минути.

Кулите и мостовете на Кратово, Кратово

18. Кулите и мостовете на Кратово

Средновековните кули са едни от най-разпознаваемите символи на Кратово. Изградени са в отбранителен полукръг още преди османския период, по нареждане на сановника Константин Дамянов; сегашният си вид дължат на работата по тях през XX в. От първоначалните 13 са останали 6, всяка наречена по последния си собственик. Саат кулата е вероятно от около 1372 г.; Симичевата кула е най-високата, със 69 каменни стъпала във вътрешността на стената; Златковата е от 1365 г.; Кръстевата — от около 1371–⁠1372 г. Каменните мостове допълват облика на града: Чаршийският мост от 1804 г. е висок почти 12 м и е на герба на общината, а Радин мост, от 1833 г., е свързан с легендата за Рада. От него е скочил Йосиф Даскалов.

Кратово · Адрес: Старото градско ядро · Мостове — свободен достъп; кули — по уговорка · кули 08:00–⁠16:00 · 40 минути.

Още спирки

Саат кулата е отбранителна кула от XVIII в., приспособена за часовник; някога тя се е извисявала над околните постройки. След Освобождението е изградена наново и снабдена с часовников механизъм, по който дупничани дълго отмерват началото и края на работния ден. Кулата е квадратна, от речен камък с вар и пясък, с по една амбразура на всяка страна. Над каменните стени, дебели до 1 м в основата, е добавен дървен етаж за механизма. Над покрива е павилион във вид на четиристранна пирамида с малка камбана с надпис „Виена 1782“. Орелът с разперени криле пред камбаната е прострелян от ловци през 1907 г.

Дупница · Адрес: ул. „Кокиче“ № 2 · Само отвън · по всяко време · 30 минути.

Чаршията е средището на търговията, занаятите и обществения и културния живот на Кратово. Обявена е за културно наследство на Северна Македония и образува отделен паметников ансамбъл на левия бряг на Кратовска река. През 2014 г. Общината и Министерството на културата възстановяват пет дюкяна. Най-много са дюкяните през XVII в. — около 350: ковачи, куюмджии (сребърари), тенекеджии, табаци, месари и златари. Това е свързано с рудниците за олово, сребро, злато и мед, с които Кратово е известно; при османците градът има топилница и монетен двор. Със затварянето на мините хората емигрират, най-вече в освободена България. От 86 дюкяна през 1943 г. днес са останали 49.

Кратово · Адрес: ул. „Питу Гули“ и ул. „Партизанска“ · Свободен достъп · денонощно · 30 минути.