През януари 1878 г., в северо-източната стая на къщата, полковник Виктор Иванович Ертел планира придвижването на IV улански харковски полк. Домакинът Христо Лазов става свидетел как чужди офицери преначертават съдбата на България върху собствената му маса.
По-късно имотът преминава в ръцете на зет му, Никола Емфиеджиев, търговец на емфие – вид смлян тютюн на прах – от когото сградата получава името, което носи и до днес. Сред потомците на рода е и внукът на Христо Лазов, музикантът Петър Казанджиев – може би най-известното продължение на тази фамилия.
Интериорът на къщата съчетава възрожденски характер с европейски влияния: алафрангата в приемната (изписана вградена ниша в стената) и вградените стенни печки (джамали) внасят естетика, позната едновременно от балканската и от централноевропейската традиция.
Северо-източната стая (салон-приемна) е най-представителното пространство в интериора. Стените ѝ са изписани в плътен жълт тон. Долната част има цокъл, оцветен в кафяво, с черен контур, изчертан на ръка. На северната стена (към улицата) са изобразени „рисувани прозорци“, оградени с двойна линия, чийто външен контур повтаря формата и извивките на истинските прозорци. Западната стена е най-богато украсена. Нейният акцент е алафранга нишата. В нишата е вписан елипсовиден медальон с рисувана композиция – ваза със стъпаловидна основа и елегантно извити дръжки, от която се издига букет от три симетрично подредени рози. Фонът на нишата около елипсата е жълт, както по стените. Симетрично от двете страни на нишата са разположени две концентрични композиции, всяка съставена от два концентрични кръга с вписани в тях квадрати.
Стаята разкрива и впечатляващ полихромен резбован таван, квадратен по форма. Във всеки от четирите му ъгъла има малко триъгълно поле с изрисувани херувими. От централната розета лъчеобразно се разгръщат осем ромбовидни полета с редуващи се флорални композиции – композиционен принцип, при който розетата функционира като център на декоративната система (Namicev & Namiceva, 2015, стр. 348–349). Цветята са изрисувани свободно; по цвят и рисунък напомнят тези, срещани по рисувани сандъци и каруци. Ромбовете са разделени от осем чифта малки триъгълни полета с букети. Майсторът резбар произхожда от Дебър, където през XIX век се формира школа, превърнала дърворезбата от занаят в изкуство.
Най-яркият образец от художествените ценности в интериора на Емфиеджиевата къща е дърворезбеният и изписан таван слънце, издялан от майстор от Дебърската школа за дърворезба.
Собственикът на дома – Христо Лазов (казанджията) - ръководител на кюстендилския еснаф – е бил човек, чиято власт се измервала не толкова в имущество, колкото в занаятчийски мрежи и търговски пътища отвъд границата, вписвайки по този начин дома му едновременно в Пътя на капитала и в Пътя на идеите.