Пътят на натрупания търговски капитал завършва тук, във фасадата на Лазовата къща, чиято строга симетрия превръща търговския успех в архитектурен изказ.

   Архитектурният език на Прага и Будапеща достига дотук не чрез пряк досег с тези градове, а посредством архитектурни каталози и образци – опосредстван от пътя на идеите: образование, пътувания и амбиция за приобщаване към европейската модерност.

Лазо Величков (1841–1933) работи в манастирските лозя на Света гора, преди да се установи в Дупница и да отвори бозаджийница, прераснала в кебапчийница. Неговото „дупнишко кебапче“ е поръчвано специално за кралския дворец в София.

По време на посещението си в Дупница на 5 юни 1996 г. цар Симеон II лично се интересува от рецептата, запазена в спомените му от детството. Малко архитектурни паметници могат да се похвалят с подобно гастрономическо наследство.