Построена е от Дукатин Йованов, наречен така заради богатството си в дукати. По-късно, чрез правнучката на строителя, къщата преминава в ръцете на поп Страшко, от заможния кумановски род Богданови. Домът отглежда забележителни личности: синът на поп Страшко, Момчило Богданов, става професор по електротехника в Скопие, дъщеря му Вукосава – учен в областта на ядрената медицина, а в тези стаи е роден и журналистът Бранко Тричковски.

Архитектурата е автентична: кирпич и дърво, просторна двуетажна сграда с високи тавани, вградени долапи и баня. Входният коридор – „гизентията“ (от турската дума gezinti (разходка, коридор) – води госта към стаята, където поп Страшко е държал скривалището си. По дървените стълби нагоре – затворен чардак и спалня, превърната в модно ателие. Отличителна черта на тази къща са хамамлъците, запазени и до днес.

Подобно на къщата Попгьоргина, и къщата на поп Страшко има идентична дървена конструкция и форма на прозорците, съответстваща на същия елемент в къщите Лазаркова и Богданова в Дупница, както и в къщата Попниколова в Кюстендил.