Попгьоргината къща е най-добре съхранената сред стари градски къщи  града. Построена от кирпич и дърво, тя е запазила автентичния си облик отвън и отвътре: високи тавани, вградени миндерлъци, дървени стълби, домашен иконостас и двор с дървена порта. На втория етаж се намират спалните помещения с мебели от XIX и началото на XX век и ръчно плетени пердета, изработени от Любинка Младенова – доказателство, че красотата тук е била част от ежедневието, а не само нещо, показвано пред гости.

Къщата е и семеен извор на художествена традиция: художникът-академик Димитър Стойчевски, смятан за един от основоположниците на модерната живопис в региона под европейско влияние, е роден в съседната къща от същата редица – внук на свещеник Гьорги, на когото е кръстен целият квартал. Този род е известен и с поклонничествата си до Йерусалим в продължение на няколко поколения – дългогодишна семейна традиция, заради която получават представката „хаджи“. Къщата е приемала и видни гости, сред които проф. д-р Димитър Арсов, роднина на семейство Младенови, който защитава докторат в Сорбоната (1936 г.) и се смята за основоположник на модерната вътрешна медицина в региона.

Дървената конструкция на прозорците в къщата Попгьоргина – правоъгълни, с ясно изразена вертикалност и разделени на няколко по-малки стъкла, някои с вътрешно кръстовидно деление – се среща и в къщите Лазаркова и Богданова в Дупница, както и в къщата Попниколова в Кюстендил. Това говори за естетически и функционален елемент на по-стара архитектурна традиция, но и за сходен тип строителство, характерен за балканските къщи от двете страни на границата.